Всеки град си има бандити.
Най- големите, всички ги знаят.
Във властта, като кърлежи впити,
смучат нас и със нас си играят.
Гласовете ни даже купуват.
Днес безгласни в псувни и молитви,
ги хрантутим за да съществуваме
и с позора неволно привикваме.
Полицаите също ги знаят,
но заети със свойте заплати,
те за друго сега си мечтаят.
Безпагонните нека си патят.
Кокошкари се тикат в затвора.
Едри риби на воля си плуват.
Днес е водеща новината,
ако лошото в нея нахлува.
За културата няма и йота.
Добротата не се предпочита.
Така ще ни мине живота.
Не успяхме да станем бандити...
© Валентин Йорданов All rights reserved.