Не успяхме
Всеки град си има бандити.
Най- големите, всички ги знаят.
Във властта, като кърлежи впити,
смучат нас и със нас си играят.
Гласовете ни даже купуват.
Днес безгласни в псувни и молитви,
ги хрантутим за да съществуваме
и с позора неволно привикваме.
Полицаите също ги знаят,
но заети със свойте заплати,
те за друго сега си мечтаят.
Безпагонните нека си патят.
Кокошкари се тикат в затвора.
Едри риби на воля си плуват.
Днес е водеща новината,
ако лошото в нея нахлува.
За културата няма и йота.
Добротата не се предпочита.
Така ще ни мине живота.
Не успяхме да станем бандити...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
