18 feb 2008, 14:27

Не вечерях

  Poesía » Otra
1.5K 1 44
Стана късно!
Раздигах си масата.
(Само пийнах едно -
да се стопля).
Не дойде...
Прибрах си украсата
и съблякох
вечерната рокля.
Изморих се да
бъда подготвена.
А гримирана?
Рядко се случва...
Не понасям
вечеря претоплена!
Как се топлят
изстинали чувства?
Ще я хвърля...
утре на котките.
Дъждът вместо
мен се разплака.
Ще походя
кална из локвите.
Не вечерях...
Защо ли те чаках?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...