18 feb 2008, 14:27

Не вечерях

  Poesía » Otra
1.5K 1 44
Стана късно!
Раздигах си масата.
(Само пийнах едно -
да се стопля).
Не дойде...
Прибрах си украсата
и съблякох
вечерната рокля.
Изморих се да
бъда подготвена.
А гримирана?
Рядко се случва...
Не понасям
вечеря претоплена!
Как се топлят
изстинали чувства?
Ще я хвърля...
утре на котките.
Дъждът вместо
мен се разплака.
Ще походя
кална из локвите.
Не вечерях...
Защо ли те чаках?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...