Feb 18, 2008, 2:27 PM

Не вечерях

  Poetry » Other
1.5K 1 44
Стана късно!
Раздигах си масата.
(Само пийнах едно -
да се стопля).
Не дойде...
Прибрах си украсата
и съблякох
вечерната рокля.
Изморих се да
бъда подготвена.
А гримирана?
Рядко се случва...
Не понасям
вечеря претоплена!
Как се топлят
изстинали чувства?
Ще я хвърля...
утре на котките.
Дъждът вместо
мен се разплака.
Ще походя
кална из локвите.
Не вечерях...
Защо ли те чаках?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...