15 mar 2008, 18:45

Не виждам причина 

  Poesía » Otra
1425 0 5
       ...
Не виждам причина,
аз вече заспивам,
потънал животът ми
в мрак и простуда.
А ти си оставаш
все тъй красива,
изтекли очите ти
в самота и заблуда.

Поглеждам назад,
оглеждам наоколо,
в размисли тежки
разпъвам главата си.
Чувствам се сам
и щастлив като пиколо,
на дивана опънал
свободно краката си.

А каква свобода!
След края на смяната...
Уморени крачат те към дома.
А свободата в главата
ми бие камбаната,
тежко на глупака,
залегнал в прахта.

LIKADEVONEN / 20.12.06y. 21:07h. /

© Илия Деведжиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • кажи ми, че не знам за кого е писано.Анито е, казах ти ,че ще те намеря.
  • Стиха ти ми е интересен. Защото всяко тълкувание, което му назнача, сякаш пасва. Такива завоалирани изрази трудно се раждат без особена причина. Все пак мога да приема, че свободата си струва наслаждението.
  • Много е хубаво!много ми хареса!поздрав!
  • Хареса ми!
  • Нищо не разбрах от стиха ти!
Propuestas
: ??:??