Mar 15, 2008, 6:45 PM

Не виждам причина

  Poetry » Other
1.7K 0 5
       ...
Не виждам причина,
аз вече заспивам,
потънал животът ми
в мрак и простуда.
А ти си оставаш
все тъй красива,
изтекли очите ти
в самота и заблуда.

Поглеждам назад,
оглеждам наоколо,
в размисли тежки
разпъвам главата си.
Чувствам се сам
и щастлив като пиколо,
на дивана опънал
свободно краката си.

А каква свобода!
След края на смяната...
Уморени крачат те към дома.
А свободата в главата
ми бие камбаната,
тежко на глупака,
залегнал в прахта.

LIKADEVONEN / 20.12.06y. 21:07h. /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Деведжиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • кажи ми, че не знам за кого е писано.Анито е, казах ти ,че ще те намеря.
  • Стиха ти ми е интересен. Защото всяко тълкувание, което му назнача, сякаш пасва. Такива завоалирани изрази трудно се раждат без особена причина. Все пак мога да приема, че свободата си струва наслаждението.
  • Много е хубаво!много ми хареса!поздрав!
  • Хареса ми!
  • Нищо не разбрах от стиха ти!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...