Не виждам причина
Не виждам причина,
аз вече заспивам,
потънал животът ми
в мрак и простуда.
А ти си оставаш
все тъй красива,
изтекли очите ти
в самота и заблуда.
Поглеждам назад,
оглеждам наоколо,
в размисли тежки
разпъвам главата си.
Чувствам се сам
и щастлив като пиколо,
на дивана опънал
свободно краката си.
А каква свобода!
След края на смяната...
Уморени крачат те към дома.
А свободата в главата
ми бие камбаната,
тежко на глупака,
залегнал в прахта.
LIKADEVONEN / 20.12.06y. 21:07h. /
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Деведжиев Всички права запазени
