15.03.2008 г., 18:45

Не виждам причина

1.7K 0 5
       ...
Не виждам причина,
аз вече заспивам,
потънал животът ми
в мрак и простуда.
А ти си оставаш
все тъй красива,
изтекли очите ти
в самота и заблуда.

Поглеждам назад,
оглеждам наоколо,
в размисли тежки
разпъвам главата си.
Чувствам се сам
и щастлив като пиколо,
на дивана опънал
свободно краката си.

А каква свобода!
След края на смяната...
Уморени крачат те към дома.
А свободата в главата
ми бие камбаната,
тежко на глупака,
залегнал в прахта.

LIKADEVONEN / 20.12.06y. 21:07h. /

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Деведжиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • кажи ми, че не знам за кого е писано.Анито е, казах ти ,че ще те намеря.
  • Стиха ти ми е интересен. Защото всяко тълкувание, което му назнача, сякаш пасва. Такива завоалирани изрази трудно се раждат без особена причина. Все пак мога да приема, че свободата си струва наслаждението.
  • Много е хубаво!много ми хареса!поздрав!
  • Хареса ми!
  • Нищо не разбрах от стиха ти!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...