15 мар. 2008 г., 18:45

Не виждам причина

1.7K 0 5
       ...
Не виждам причина,
аз вече заспивам,
потънал животът ми
в мрак и простуда.
А ти си оставаш
все тъй красива,
изтекли очите ти
в самота и заблуда.

Поглеждам назад,
оглеждам наоколо,
в размисли тежки
разпъвам главата си.
Чувствам се сам
и щастлив като пиколо,
на дивана опънал
свободно краката си.

А каква свобода!
След края на смяната...
Уморени крачат те към дома.
А свободата в главата
ми бие камбаната,
тежко на глупака,
залегнал в прахта.

LIKADEVONEN / 20.12.06y. 21:07h. /

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Деведжиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • кажи ми, че не знам за кого е писано.Анито е, казах ти ,че ще те намеря.
  • Стиха ти ми е интересен. Защото всяко тълкувание, което му назнача, сякаш пасва. Такива завоалирани изрази трудно се раждат без особена причина. Все пак мога да приема, че свободата си струва наслаждението.
  • Много е хубаво!много ми хареса!поздрав!
  • Хареса ми!
  • Нищо не разбрах от стиха ти!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....