Не всичко е пари! !
Дълъг път.
Куфар в ръка,
набързо мушнат портрет.
В чуждия град, без душа близка,
само той говори на майчин език.
Сънуваш майка, любима, старата пейка
и китарите с нежен звън.
Събуден, ги търсиш навън.
Носталгия те обгръща –
за въздуха, природата, не мразиш старата къща.
Не всичко е пари!
Разбра го!
България за нас е всичко,
макар на края на редицата
най-вкусна е на баба ни мекицата!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
