Дълъг път.
Куфар в ръка,
набързо мушнат портрет.
В чуждия град, без душа близка,
само той говори на майчин език.
Сънуваш майка, любима, старата пейка
и китарите с нежен звън.
Събуден, ги търсиш навън.
Носталгия те обгръща –
за въздуха, природата, не мразиш старата къща.
Не всичко е пари!
Разбра го!
България за нас е всичко,
макар на края на редицата
най-вкусна е на баба ни мекицата!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
