23 feb 2011, 22:22

Не вярвам...

  Poesía
1.1K 0 1

Не вярвам...

Не се връщай при мен!
Дори не опитвай!
От болка
ще пламнат очите ни.
Леден вятър ще вие
като черна вдовица
в косите ни.
Остаряха мечтите,
остаряха несбъднати.
Не казвай виновна си!
Замълчи!
И без друго не чувам.
Оглушах
от вика на сърцето.
Ослепях
от дългото взиране.
Не казвам виновен си.
Всичко  е празно,
нелепо усмихнато.
И не вярвам, не вярвам...
само смъртта ли е истинска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...