23 feb 2011, 22:22

Не вярвам...

  Poesía
1.1K 0 1

Не вярвам...

Не се връщай при мен!
Дори не опитвай!
От болка
ще пламнат очите ни.
Леден вятър ще вие
като черна вдовица
в косите ни.
Остаряха мечтите,
остаряха несбъднати.
Не казвай виновна си!
Замълчи!
И без друго не чувам.
Оглушах
от вика на сърцето.
Ослепях
от дългото взиране.
Не казвам виновен си.
Всичко  е празно,
нелепо усмихнато.
И не вярвам, не вярвам...
само смъртта ли е истинска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...