Feb 23, 2011, 10:22 PM

Не вярвам...

  Poetry
1.1K 0 1

Не вярвам...

Не се връщай при мен!
Дори не опитвай!
От болка
ще пламнат очите ни.
Леден вятър ще вие
като черна вдовица
в косите ни.
Остаряха мечтите,
остаряха несбъднати.
Не казвай виновна си!
Замълчи!
И без друго не чувам.
Оглушах
от вика на сърцето.
Ослепях
от дългото взиране.
Не казвам виновен си.
Всичко  е празно,
нелепо усмихнато.
И не вярвам, не вярвам...
само смъртта ли е истинска...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...