23.02.2011 г., 22:22

Не вярвам...

1.1K 0 1

Не вярвам...

Не се връщай при мен!
Дори не опитвай!
От болка
ще пламнат очите ни.
Леден вятър ще вие
като черна вдовица
в косите ни.
Остаряха мечтите,
остаряха несбъднати.
Не казвай виновна си!
Замълчи!
И без друго не чувам.
Оглушах
от вика на сърцето.
Ослепях
от дългото взиране.
Не казвам виновен си.
Всичко  е празно,
нелепо усмихнато.
И не вярвам, не вярвам...
само смъртта ли е истинска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...