23 февр. 2011 г., 22:22

Не вярвам...

1.2K 0 1

Не вярвам...

Не се връщай при мен!
Дори не опитвай!
От болка
ще пламнат очите ни.
Леден вятър ще вие
като черна вдовица
в косите ни.
Остаряха мечтите,
остаряха несбъднати.
Не казвай виновна си!
Замълчи!
И без друго не чувам.
Оглушах
от вика на сърцето.
Ослепях
от дългото взиране.
Не казвам виновен си.
Всичко  е празно,
нелепо усмихнато.
И не вярвам, не вярвам...
само смъртта ли е истинска...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...