11 jun 2017, 20:21

Не(възможност)

622 7 5

Не(възможност)

 

Невъзможните любови са такива –
изпълнени със болка и тъга.
Летиш високо, но накриво,
със тежест в уморените крила.

 

В началото е лилаво и бяло,
и пълно със стомашни пеперуди,
а после незаспиващо и вяло,
в кошмар, след който се събуждаш.

 

И дните са като забързан охлюв,
а времето – часовник наобратно,
със нерви построих си покрив,
на къща от надежди. Вероятност.

 

А щом си влюбен, казват, е прекрасно!
Та кой съм аз, че туй да го отричам?
Не те докосвам, но пък много страстно
ти пиша колко много те обичам...

 

Не вярвам на клишета, но ще трябва,
че силната любов не знае разстояние.
Без теб живял съм, нямам те отдавна –
различност – нова в моето страдание...

 

Невъзможната любов е по-красива...
Несбъднатост и тръпнеща загадка.
А ти живей. Аз мога и насила,
и нямам план, освен да те очаквам..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
29.05.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...