11 июн. 2017 г., 20:21

Не(възможност)

618 7 5

Не(възможност)

 

Невъзможните любови са такива –
изпълнени със болка и тъга.
Летиш високо, но накриво,
със тежест в уморените крила.

 

В началото е лилаво и бяло,
и пълно със стомашни пеперуди,
а после незаспиващо и вяло,
в кошмар, след който се събуждаш.

 

И дните са като забързан охлюв,
а времето – часовник наобратно,
със нерви построих си покрив,
на къща от надежди. Вероятност.

 

А щом си влюбен, казват, е прекрасно!
Та кой съм аз, че туй да го отричам?
Не те докосвам, но пък много страстно
ти пиша колко много те обичам...

 

Не вярвам на клишета, но ще трябва,
че силната любов не знае разстояние.
Без теб живял съм, нямам те отдавна –
различност – нова в моето страдание...

 

Невъзможната любов е по-красива...
Несбъднатост и тръпнеща загадка.
А ти живей. Аз мога и насила,
и нямам план, освен да те очаквам..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
29.05.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....