11 июн. 2017 г., 20:21

Не(възможност)

621 7 5

Не(възможност)

 

Невъзможните любови са такива –
изпълнени със болка и тъга.
Летиш високо, но накриво,
със тежест в уморените крила.

 

В началото е лилаво и бяло,
и пълно със стомашни пеперуди,
а после незаспиващо и вяло,
в кошмар, след който се събуждаш.

 

И дните са като забързан охлюв,
а времето – часовник наобратно,
със нерви построих си покрив,
на къща от надежди. Вероятност.

 

А щом си влюбен, казват, е прекрасно!
Та кой съм аз, че туй да го отричам?
Не те докосвам, но пък много страстно
ти пиша колко много те обичам...

 

Не вярвам на клишета, но ще трябва,
че силната любов не знае разстояние.
Без теб живял съм, нямам те отдавна –
различност – нова в моето страдание...

 

Невъзможната любов е по-красива...
Несбъднатост и тръпнеща загадка.
А ти живей. Аз мога и насила,
и нямам план, освен да те очаквам..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
29.05.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...