11.06.2017 г., 20:21

Не(възможност)

616 7 5

Не(възможност)

 

Невъзможните любови са такива –
изпълнени със болка и тъга.
Летиш високо, но накриво,
със тежест в уморените крила.

 

В началото е лилаво и бяло,
и пълно със стомашни пеперуди,
а после незаспиващо и вяло,
в кошмар, след който се събуждаш.

 

И дните са като забързан охлюв,
а времето – часовник наобратно,
със нерви построих си покрив,
на къща от надежди. Вероятност.

 

А щом си влюбен, казват, е прекрасно!
Та кой съм аз, че туй да го отричам?
Не те докосвам, но пък много страстно
ти пиша колко много те обичам...

 

Не вярвам на клишета, но ще трябва,
че силната любов не знае разстояние.
Без теб живял съм, нямам те отдавна –
различност – нова в моето страдание...

 

Невъзможната любов е по-красива...
Несбъднатост и тръпнеща загадка.
А ти живей. Аз мога и насила,
и нямам план, освен да те очаквам..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
29.05.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...