Jun 11, 2017, 8:21 PM

Не(възможност)

612 7 5

Не(възможност)

 

Невъзможните любови са такива –
изпълнени със болка и тъга.
Летиш високо, но накриво,
със тежест в уморените крила.

 

В началото е лилаво и бяло,
и пълно със стомашни пеперуди,
а после незаспиващо и вяло,
в кошмар, след който се събуждаш.

 

И дните са като забързан охлюв,
а времето – часовник наобратно,
със нерви построих си покрив,
на къща от надежди. Вероятност.

 

А щом си влюбен, казват, е прекрасно!
Та кой съм аз, че туй да го отричам?
Не те докосвам, но пък много страстно
ти пиша колко много те обичам...

 

Не вярвам на клишета, но ще трябва,
че силната любов не знае разстояние.
Без теб живял съм, нямам те отдавна –
различност – нова в моето страдание...

 

Невъзможната любов е по-красива...
Несбъднатост и тръпнеща загадка.
А ти живей. Аз мога и насила,
и нямам план, освен да те очаквам..

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
29.05.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...