8 jul 2007, 23:03

НЕ ЗА СПОМЕН

  Poesía
655 0 1
Като окръжност тела въртят се в кръг
и тихо чезнат в тоя кръговрат.
От собствени стрели убити,
реални ли са или с мисли скрити,
или дълбоко са, вдън душа,
където властва тишина!?
А вятър поразен не тръгва,
и парещи сълзи избърсва!

Където някога се чува тъжен стон
или спокоен мъжки баритон.

Където ангел за теб смъква звезда
или пък сатана, пъклени дела!

Където някой се опиянява,
на човешкото безумство се продава!

Където щастливец само е живял,
Луната му пристанала, като божи дар!

Преродявай този свят огромен
и вярвай, родена муза си, не спомен!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...