Jul 8, 2007, 11:03 PM

НЕ ЗА СПОМЕН

  Poetry
660 0 1
Като окръжност тела въртят се в кръг
и тихо чезнат в тоя кръговрат.
От собствени стрели убити,
реални ли са или с мисли скрити,
или дълбоко са, вдън душа,
където властва тишина!?
А вятър поразен не тръгва,
и парещи сълзи избърсва!

Където някога се чува тъжен стон
или спокоен мъжки баритон.

Където ангел за теб смъква звезда
или пък сатана, пъклени дела!

Където някой се опиянява,
на човешкото безумство се продава!

Където щастливец само е живял,
Луната му пристанала, като божи дар!

Преродявай този свят огромен
и вярвай, родена муза си, не спомен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...