15 oct 2017, 16:03  

Не заспивай, мое градче!

  Poesía
1.5K 7 19
       На моето родно градче...                   

 

 

Не заспивай, мое малко градче,

искам още от теб да узная,

как се сливат земя и небе,

как с любов се достига безкрая...

 

откъдето се раждат мечти

с белотата на твоето име!

Не заспивай, искам в твоите дни

още малко поне да ме има!

 

Мое мило, любимо градче, 

с аромат на слънце в косите,

с най-прекрасното синьо небе, 

непрестанно към тебе ще тичам!

 

И когато ме спре старостта,

белокоса, дори помъдряла -

с къшей хляб и торбичка в ръка,

ще си спомня за теб на раздяла!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, за мен е истинско удоволствие да те приветствам с добре дошъл!
  • Руми,обичта от твоят стих ни обхваща като лятната нощ на любимия град.Това чувство понякога необяснимо,ражда не само мечти но и толкова надежди.Сякаш влизаме в храма на нашата душа.
    Прекрасен стих.Поздрав!
  • Благодаря ти, Пепи!
  • Красиво, мило, с нотка на тъга! Поздравления, Руми!
  • Благодаря ви, приятели!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...