15 oct 2017, 16:03  

Не заспивай, мое градче!

  Poesía
1.5K 7 19
       На моето родно градче...                   

 

 

Не заспивай, мое малко градче,

искам още от теб да узная,

как се сливат земя и небе,

как с любов се достига безкрая...

 

откъдето се раждат мечти

с белотата на твоето име!

Не заспивай, искам в твоите дни

още малко поне да ме има!

 

Мое мило, любимо градче, 

с аромат на слънце в косите,

с най-прекрасното синьо небе, 

непрестанно към тебе ще тичам!

 

И когато ме спре старостта,

белокоса, дори помъдряла -

с къшей хляб и торбичка в ръка,

ще си спомня за теб на раздяла!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, за мен е истинско удоволствие да те приветствам с добре дошъл!
  • Руми,обичта от твоят стих ни обхваща като лятната нощ на любимия град.Това чувство понякога необяснимо,ражда не само мечти но и толкова надежди.Сякаш влизаме в храма на нашата душа.
    Прекрасен стих.Поздрав!
  • Благодаря ти, Пепи!
  • Красиво, мило, с нотка на тъга! Поздравления, Руми!
  • Благодаря ви, приятели!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...