Oct 15, 2017, 4:03 PM  

Не заспивай, мое градче!

  Poetry
1.5K 7 19
       На моето родно градче...                   

 

 

Не заспивай, мое малко градче,

искам още от теб да узная,

как се сливат земя и небе,

как с любов се достига безкрая...

 

откъдето се раждат мечти

с белотата на твоето име!

Не заспивай, искам в твоите дни

още малко поне да ме има!

 

Мое мило, любимо градче, 

с аромат на слънце в косите,

с най-прекрасното синьо небе, 

непрестанно към тебе ще тичам!

 

И когато ме спре старостта,

белокоса, дори помъдряла -

с къшей хляб и торбичка в ръка,

ще си спомня за теб на раздяла!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраил, за мен е истинско удоволствие да те приветствам с добре дошъл!
  • Руми,обичта от твоят стих ни обхваща като лятната нощ на любимия град.Това чувство понякога необяснимо,ражда не само мечти но и толкова надежди.Сякаш влизаме в храма на нашата душа.
    Прекрасен стих.Поздрав!
  • Благодаря ти, Пепи!
  • Красиво, мило, с нотка на тъга! Поздравления, Руми!
  • Благодаря ви, приятели!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...