15.10.2017 г., 16:03  

Не заспивай, мое градче!

1.5K 7 19
       На моето родно градче...                   

 

 

Не заспивай, мое малко градче,

искам още от теб да узная,

как се сливат земя и небе,

как с любов се достига безкрая...

 

откъдето се раждат мечти

с белотата на твоето име!

Не заспивай, искам в твоите дни

още малко поне да ме има!

 

Мое мило, любимо градче, 

с аромат на слънце в косите,

с най-прекрасното синьо небе, 

непрестанно към тебе ще тичам!

 

И когато ме спре старостта,

белокоса, дори помъдряла -

с къшей хляб и торбичка в ръка,

ще си спомня за теб на раздяла!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраил, за мен е истинско удоволствие да те приветствам с добре дошъл!
  • Руми,обичта от твоят стих ни обхваща като лятната нощ на любимия град.Това чувство понякога необяснимо,ражда не само мечти но и толкова надежди.Сякаш влизаме в храма на нашата душа.
    Прекрасен стих.Поздрав!
  • Благодаря ти, Пепи!
  • Красиво, мило, с нотка на тъга! Поздравления, Руми!
  • Благодаря ви, приятели!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...