20 dic 2005, 19:16

Не затваряй ...

  Poesía
1.4K 0 21
Не затваряй снежни клепки,
няма слънце във съня,
нито лунната карета
ще настигне твоя бяг.
Не отключвай самотата
и бездънна тишина,
виж в очите на децата
колко хубав е светът.
Може утре да е друго,
нарисувай го с ръка,
изсвири си пеперуди
и открий за тях земя.
Може с зимните обуща
да сме стъпкали под сняг
теменужено разлистен
през къдриците ти смях.
Ето, еделвайс отронен
са снежинките край теб,
приеми букета скромен
на живота със любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Този стих ме беше страшно вдъхновил и имаше защо!
  • Благодаря ти, Гергана, сладко чувство е да знаеш, че някой те чете!
  • Много,много ми харесва!!!Прекрасно е,наистина красиво.../6/
  • Благодаря ти, Вал, много мило е от твоя страна да ме прочетеш, благодаря ти пак!
  • Отново едно съвърщенство, вълшебна приказка!/6/

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...