20.12.2005 г., 19:16

Не затваряй ...

1.4K 0 21
Не затваряй снежни клепки,
няма слънце във съня,
нито лунната карета
ще настигне твоя бяг.
Не отключвай самотата
и бездънна тишина,
виж в очите на децата
колко хубав е светът.
Може утре да е друго,
нарисувай го с ръка,
изсвири си пеперуди
и открий за тях земя.
Може с зимните обуща
да сме стъпкали под сняг
теменужено разлистен
през къдриците ти смях.
Ето, еделвайс отронен
са снежинките край теб,
приеми букета скромен
на живота със любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дими Фильова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих ме беше страшно вдъхновил и имаше защо!
  • Благодаря ти, Гергана, сладко чувство е да знаеш, че някой те чете!
  • Много,много ми харесва!!!Прекрасно е,наистина красиво.../6/
  • Благодаря ти, Вал, много мило е от твоя страна да ме прочетеш, благодаря ти пак!
  • Отново едно съвърщенство, вълшебна приказка!/6/

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...