Dec 20, 2005, 7:16 PM

Не затваряй ...

  Poetry
1.4K 0 21
Не затваряй снежни клепки,
няма слънце във съня,
нито лунната карета
ще настигне твоя бяг.
Не отключвай самотата
и бездънна тишина,
виж в очите на децата
колко хубав е светът.
Може утре да е друго,
нарисувай го с ръка,
изсвири си пеперуди
и открий за тях земя.
Може с зимните обуща
да сме стъпкали под сняг
теменужено разлистен
през къдриците ти смях.
Ето, еделвайс отронен
са снежинките край теб,
приеми букета скромен
на живота със любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими Фильова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този стих ме беше страшно вдъхновил и имаше защо!
  • Благодаря ти, Гергана, сладко чувство е да знаеш, че някой те чете!
  • Много,много ми харесва!!!Прекрасно е,наистина красиво.../6/
  • Благодаря ти, Вал, много мило е от твоя страна да ме прочетеш, благодаря ти пак!
  • Отново едно съвърщенство, вълшебна приказка!/6/

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...