Не затваряй онази врата
НЕ ЗАТВАРЯЙ ОНАЗИ ВРАТА
Недей си тръгва никога от мен.
Мълчанието ти е многолико.
Щом плъзне в самотата дъх студен,
аз зная, че нататък няма никой.
Чия ли болчица да подслоня,
от хляба си за него да откъсна? –
да му покажа пътя към съня,
дори за двама ни да бъде късно.
Не искам да отглеждам студ и страх.
И, моля те, не се превръщай в скитник.
След нас остава шепа звезден прах.
За другото – не смея и да питам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
