3 июн. 2024 г., 06:53  

Не затваряй онази врата

517 2 1

НЕ ЗАТВАРЯЙ ОНАЗИ ВРАТА

 

Недей си тръгва никога от мен.

Мълчанието ти е многолико.

Щом плъзне в самотата дъх студен,

аз зная, че нататък няма никой.

 

Чия ли болчица да подслоня,

от хляба си за него да откъсна? –

да му покажа пътя към съня,

дори за двама ни да бъде късно.

 

Не искам да отглеждам студ и страх.

И, моля те, не се превръщай в скитник.

След нас остава шепа звезден прах.

За другото – не смея и да питам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво...и тъжно...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...