13 jul 2007, 6:12

Не завиждам...

  Poesía
1.2K 0 5

                 НЕ ЗАВИЖДАМ...


Не завиждам на вятъра за крилете му,
някога, когато тленното изгуби смисъл
и аз ще се превърна в малка птица -
като вятъра.


И ще изпитвам болка, като птиците,
с гърди, когато срещат острия бодил,
ще се блъскам в стени и в прегради,
и ще се сгушвам тайно като вятъра.


Ще донасям топлина, тъй както вятъра
от юг, за птичите гнезда,
ще съм студен, суров понякога,
тъй както всякоя душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...