НЕ ЗАВИЖДАМ...
Не завиждам на вятъра за крилете му,
някога, когато тленното изгуби смисъл
и аз ще се превърна в малка птица -
като вятъра.
И ще изпитвам болка, като птиците,
с гърди, когато срещат острия бодил,
ще се блъскам в стени и в прегради,
и ще се сгушвам тайно като вятъра.
Ще донасям топлина, тъй както вятъра
от юг, за птичите гнезда,
ще съм студен, суров понякога,
тъй както всякоя душа.
© Емо Все права защищены
С обич за красотата.