Horizonta (Емо) Horizonta (Емо)
1 28
Jul 13, 2007, 6:12 AM

Не завиждам...

  Poetry
1.2K 0 5

                 НЕ ЗАВИЖДАМ...


Не завиждам на вятъра за крилете му,
някога, когато тленното изгуби смисъл
и аз ще се превърна в малка птица -
като вятъра.


И ще изпитвам болка, като птиците,
с гърди, когато срещат острия бодил,
ще се блъскам в стени и в прегради,
и ще се сгушвам тайно като вятъра.


Ще донасям топлина, тъй както вятъра
от юг, за птичите гнезда,
ще съм студен, суров понякога,
тъй както всякоя душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емо All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0