Не знаех
Не знаех, че любовта ти ме обсипва
с прах от свежи цветове,
че ме прегръща като люлка
над зюмбюлено поле.
Не знаех, че любовта ти ме примамва,
като жадна птица над река,
като вълна ме грабва
и ме понася на дълбоко,
и тласка ме към висина.
Не знаех, че си мойта примка,
че си мойта радост
в щастливата тъга,
от която в мен извира топлина.
Като в буйна лава,
като с светеща дъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Велинова Todos los derechos reservados
