Не знаех, че любовта ти ме обсипва
с прах от свежи цветове,
че ме прегръща като люлка
над зюмбюлено поле.
Не знаех, че любовта ти ме примамва,
като жадна птица над река,
като вълна ме грабва
и ме понася на дълбоко,
и тласка ме към висина.
Не знаех, че си мойта примка,
че си мойта радост
в щастливата тъга,
от която в мен извира топлина.
Като в буйна лава,
като с светеща дъга.
© Ирена Велинова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
