askme
50 250
14 may 2016, 0:11

Не знаеш 

  Poesía » De amor, De humor
1428 1 11

Надзърнеш ли в очите ми за миг,

ще видиш вътре цялата вселена.
Да, зная, че са просто две очи,
и че са някак тъжно уморени...
Но ти все пак опитай, погледни.
Защото може да се изненадаш
как този кратък миг ще продължи
и в тях безкрайно дълго да пропадаш.
Така... Готова ли си? Ето, виж
онези сините слънца отляво,
зад тях мъждукат (ако продължиш)
и девет в сладоледено-кафяво.
Усмихваш се, а уж те беше страх
от звездни купове и от комети,
поръсили със своя звезден прах
галактики със хиляди планети.
Такива, с екзотични чудеса
и много други, уж обикновени,
а всичките с по няколко слънца,
не жълти, а маслинено-зелени.
С кристално чисти бели езера,
оранжеви реки и водопади,
врабчета с шоколадови пера 
и всякакви неземни изненади...
Хипопотами (дето уж тежат),
камили и жирафи, все хвъркати,
над розови морета да кръжат
със дракони, златистоопашати.
А ти не вярваше... Сега мълчиш.
Нали ти казах - цялата вселена.
...
Не знаеш, но вселената си ти.
                                           Достатъчно ми е да те погледна.                                                

                            09.05.2016                 
                                                                                              

© Todos los derechos reservados

-------------------------------------------------------
За някои особености на вселената - 
https://chitanka.info/text/187/20

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Изворче,мое,бълбукащо,единствено тебе обичам,
    в безкрайната звездна вселена,бъди ми ти всичко,бъди ми."Поздравление!
  • Добро.
  • Великолепно!
  • Образно красиво до плюс безкрайност! Поздравления!
  • Тук винаги намирам истинска, красива поезия! Поздравления!
  • Отново хубав стих! Като магьосник ги измъкваш от джоба си– вероятно само привидно лесно!
  • От твоя стих блика красота!
  • Тез очи, уморените, де,
    те отдавна не са вече мои.
    Тя ги взе. Всъщност, всичко ми взе.
    Вече нямам какво да предложа.
  • Престраших се, надзърнах за миг,
    а мигът се оказа безкраен.
    От вълшебствата глътка отпих,
    но сега... как да тръгна... не зная.
    Че след всички красиви неща,
    чудеса и разкошни вселени,
    нещо мъничко в мен натежа-
    тези тъжни очи, уморени...
  • Всеки човек е вселена, но ... Вселената си е трудна за опознаване Поздрави!
  • За първи път виждам такива очи, побрали в себе си цяла вселена!
    И така хубаво са описани, че си ги представих и повярвах в тях...
Propuestas
: ??:??