Не знаеш
Надзърнеш ли в очите ми за миг,
ще видиш вътре цялата вселена.
Да, зная, че са просто две очи,
и че са някак тъжно уморени...
Но ти все пак опитай, погледни.
Защото може да се изненадаш
как този кратък миг ще продължи
и в тях безкрайно дълго да пропадаш.
Така... Готова ли си? Ето, виж
онези сините слънца отляво,
зад тях мъждукат (ако продължиш)
и девет в сладоледено-кафяво.
Усмихваш се, а уж те беше страх
от звездни купове и от комети,
поръсили със своя звезден прах
галактики със хиляди планети.
Такива, с екзотични чудеса
и много други, уж обикновени,
а всичките с по няколко слънца,
не жълти, а маслинено-зелени.
С кристално чисти бели езера,
оранжеви реки и водопади,
врабчета с шоколадови пера
и всякакви неземни изненади...
Хипопотами (дето уж тежат),
камили и жирафи, все хвъркати,
над розови морета да кръжат
със дракони, златистоопашати.
А ти не вярваше... Сега мълчиш.
Нали ти казах - цялата вселена.
...
Не знаеш, но вселената си ти.
Достатъчно ми е да те погледна.
09.05.2016
Свързани произведения
Comments
-
Добро. -
Великолепно!
-
Образно красиво до плюс безкрайност! Поздравления!
-
Тук винаги намирам истинска, красива поезия! Поздравления!
-
Отново хубав стих! Като магьосник ги измъкваш от джоба си– вероятно само привидно лесно!
-
От твоя стих блика красота!
-
Тез очи, уморените, де,
те отдавна не са вече мои.
Тя ги взе. Всъщност, всичко ми взе.
Вече нямам какво да предложа. -
Престраших се, надзърнах за миг,
а мигът се оказа безкраен.
От вълшебствата глътка отпих,
но сега... как да тръгна... не зная.
Че след всички красиви неща,
чудеса и разкошни вселени,
нещо мъничко в мен натежа-
тези тъжни очи, уморени... -
Всеки човек е вселена, но ... Вселената си е трудна за опознаване Поздрави!
-
За първи път виждам такива очи, побрали в себе си цяла вселена!
И така хубаво са описани, че си ги представих и повярвах в тях...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в безкрайната звездна вселена,бъди ми ти всичко,бъди ми."