Не знаеш
Надзърнеш ли в очите ми за миг,
ще видиш вътре цялата вселена.
Да, зная, че са просто две очи,
и че са някак тъжно уморени...
Но ти все пак опитай, погледни.
Защото може да се изненадаш
как този кратък миг ще продължи
и в тях безкрайно дълго да пропадаш.
Така... Готова ли си? Ето, виж
онези сините слънца отляво,
зад тях мъждукат (ако продължиш)
и девет в сладоледено-кафяво.
Усмихваш се, а уж те беше страх
от звездни купове и от комети,
поръсили със своя звезден прах
галактики със хиляди планети.
Такива, с екзотични чудеса
и много други, уж обикновени,
а всичките с по няколко слънца,
не жълти, а маслинено-зелени.
С кристално чисти бели езера,
оранжеви реки и водопади,
врабчета с шоколадови пера
и всякакви неземни изненади...
Хипопотами (дето уж тежат),
камили и жирафи, все хвъркати,
над розови морета да кръжат
със дракони, златистоопашати.
А ти не вярваше... Сега мълчиш.
Нали ти казах - цялата вселена.
...
Не знаеш, но вселената си ти.
Достатъчно ми е да те погледна.
09.05.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Поздравление!
