aap (Ангел)
23 1.1K

24 sept 2014, 23:06

Не знам защо

Poesía » Otra

532 0 2

-Изгрява ден...

А в мен тъгата се е скрила.

Под подутите клепачи там.

Усмивка тъжна огледална!?

Ми напомня кой съм всъщност.

-Пожарът нощен...!?

Още ме преследва.

В душата ми е скрит

и там гори, изпепелява...

И в тази клада огнена

сърцето страда!

-Небето нощно

бе с звезди обсипано,

красиво...?

А аз във тъмното стоях.

опитвах се, но не заспивах.

Не знам защо!?

Но май душевно остарях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Моментът беше такъв а и по принцип не ми харесва очуждаването от самите нас!Криенето в тъмнината и нерешените проблеми който крием в себе си!А не би трябвало да го правим.Затова стихът е тъжен...Поздрави Пламе радвам се че все пак ти е харесало!

2014-09-25T18:20:09+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Тъжно, носталгично, но иначе ми хареса!

2014-09-25T15:45:38+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0