24 sept 2014, 23:06

Не знам защо

  Poesía » Otra
536 0 2

-Изгрява ден...

А в мен тъгата се е скрила.

Под подутите клепачи там.

Усмивка тъжна огледална!?

Ми напомня кой съм всъщност.

 

-Пожарът нощен...!?

Още ме преследва.

В душата ми е скрит

и там гори, изпепелява...

И в тази клада огнена

сърцето страда!

   

-Небето нощно

бе с звезди обсипано,

красиво...?

А аз във тъмното стоях.

опитвах се, но не заспивах.

Не знам защо!?

Но май душевно остарях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моментът беше такъв а и по принцип не ми харесва очуждаването от самите нас!Криенето в тъмнината и нерешените проблеми който крием в себе си!А не би трябвало да го правим.Затова стихът е тъжен...Поздрави Пламе радвам се че все пак ти е харесало!
  • Тъжно, носталгично, но иначе ми хареса!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...