24 сент. 2014 г., 23:06

Не знам защо 

  Поэзия » Другая
408 0 2

-Изгрява ден...

А в мен тъгата се е скрила.

Под подутите клепачи там.

Усмивка тъжна огледална!?

Ми напомня кой съм всъщност.

 

-Пожарът нощен...!?

Още ме преследва.

В душата ми е скрит

и там гори, изпепелява...

И в тази клада огнена

сърцето страда!

   

-Небето нощно

бе с звезди обсипано,

красиво...?

А аз във тъмното стоях.

опитвах се, но не заспивах.

Не знам защо!?

Но май душевно остарях!

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моментът беше такъв а и по принцип не ми харесва очуждаването от самите нас!Криенето в тъмнината и нерешените проблеми който крием в себе си!А не би трябвало да го правим.Затова стихът е тъжен...Поздрави Пламе радвам се че все пак ти е харесало!
  • Тъжно, носталгично, но иначе ми хареса!
Предложения
: ??:??