24 сент. 2014 г., 23:06

Не знам защо

535 0 2

-Изгрява ден...

А в мен тъгата се е скрила.

Под подутите клепачи там.

Усмивка тъжна огледална!?

Ми напомня кой съм всъщност.

 

-Пожарът нощен...!?

Още ме преследва.

В душата ми е скрит

и там гори, изпепелява...

И в тази клада огнена

сърцето страда!

   

-Небето нощно

бе с звезди обсипано,

красиво...?

А аз във тъмното стоях.

опитвах се, но не заспивах.

Не знам защо!?

Но май душевно остарях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моментът беше такъв а и по принцип не ми харесва очуждаването от самите нас!Криенето в тъмнината и нерешените проблеми който крием в себе си!А не би трябвало да го правим.Затова стихът е тъжен...Поздрави Пламе радвам се че все пак ти е харесало!
  • Тъжно, носталгично, но иначе ми хареса!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...