-Изгрява ден...
А в мен тъгата се е скрила.
Под подутите клепачи там.
Усмивка тъжна огледална!?
Ми напомня кой съм всъщност.
-Пожарът нощен...!?
Още ме преследва.
В душата ми е скрит
и там гори, изпепелява...
И в тази клада огнена
сърцето страда!
-Небето нощно
бе с звезди обсипано,
красиво...?
А аз във тъмното стоях.
опитвах се, но не заспивах.
Не знам защо!?
Но май душевно остарях!
© Ангел Все права защищены