25 nov 2008, 16:26

Не зная

1.2K 0 13

Не зная живея ли или тлея,

съмнение ли в мене зове

на бъдещето образа неясен

или отчаяние в душата расте.

 

Не блясва надежда желана,

пресъхна ли изворът й голям,

потоци мътни заляха

пътя ни към щастие огрян.

 

В заблуда грешна ли потопени

въртим се в неясен кръговрат

или с души, съвсем похабени,

воюваме с ярост брат срещу брат?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо толкова отчаяние?Животът е красив и "спасение дебне отвсякъде"
  • Мисля че,няма излизане от този неясен кръговрат.
    Като гледам около себе си добре се живее в лицемерие ,злоба и завист...Но все пак да се надяваме че Човек няма да остане само думичка изпразнена от съдържание
  • трудно е да устоиш на "цивилизованите" изкушения на времето в което живеем ... и любовта на мнозинството ще охладнее ... така е писано ... и май ще става по - зле ... за жалост ....
  • Наистина доста замислящ...
    Мъдър!
  • Много замислящ стих! Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...