madlen_kozhuharova (Мадлен)
82 989
25.11.2008 г., 16:26 ч.

Не зная 

  Поезия » Философска
858 0 13

Не зная живея ли или тлея,

съмнение ли в мене зове

на бъдещето образа неясен

или отчаяние в душата расте.

 

Не блясва надежда желана,

пресъхна ли изворът й голям,

потоци мътни заляха

пътя ни към щастие огрян.

 

В заблуда грешна ли потопени

въртим се в неясен кръговрат

или с души, съвсем похабени,

воюваме с ярост брат срещу брат?

© Мадлен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо толкова отчаяние?Животът е красив и "спасение дебне отвсякъде"
  • Мисля че,няма излизане от този неясен кръговрат.
    Като гледам около себе си добре се живее в лицемерие ,злоба и завист...Но все пак да се надяваме че Човек няма да остане само думичка изпразнена от съдържание
  • трудно е да устоиш на "цивилизованите" изкушения на времето в което живеем ... и любовта на мнозинството ще охладнее ... така е писано ... и май ще става по - зле ... за жалост ....
  • Наистина доста замислящ...
    Мъдър!
  • Много замислящ стих! Поздрави!
  • може би за момента...
  • И аз се питам често...
    Поздрави!
  • Не, не са похабени душите ни, Мадлен, само трябва да пораснат още малко...
    Прегръщам те, мило момиче!!!
  • Ако спрем да воюваме със себе си, ще приемем и другите!
    Поздрав за стиха!
  • Не зная...но аз те прегръщам с обич...мила Мадлен...
  • Точно това правим - "воюваме брат срещу брат", за съжаление. Силно написано!
  • Замисля ме този стих, Мадлен! Поздрави!
  • Сложна дилема - отговор има - риторична и смислена е творбата ти,
    Мадлен, прегръдки!!!
Предложения
: ??:??