Nov 25, 2008, 4:26 PM

Не зная

1.1K 0 13

Не зная живея ли или тлея,

съмнение ли в мене зове

на бъдещето образа неясен

или отчаяние в душата расте.

 

Не блясва надежда желана,

пресъхна ли изворът й голям,

потоци мътни заляха

пътя ни към щастие огрян.

 

В заблуда грешна ли потопени

въртим се в неясен кръговрат

или с души, съвсем похабени,

воюваме с ярост брат срещу брат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо толкова отчаяние?Животът е красив и "спасение дебне отвсякъде"
  • Мисля че,няма излизане от този неясен кръговрат.
    Като гледам около себе си добре се живее в лицемерие ,злоба и завист...Но все пак да се надяваме че Човек няма да остане само думичка изпразнена от съдържание
  • трудно е да устоиш на "цивилизованите" изкушения на времето в което живеем ... и любовта на мнозинството ще охладнее ... така е писано ... и май ще става по - зле ... за жалост ....
  • Наистина доста замислящ...
    Мъдър!
  • Много замислящ стих! Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...