Не зная живея ли или тлея,
съмнение ли в мене зове
на бъдещето образа неясен
или отчаяние в душата расте.
Не блясва надежда желана,
пресъхна ли изворът й голям,
потоци мътни заляха
пътя ни към щастие огрян.
В заблуда грешна ли потопени
въртим се в неясен кръговрат
или с души, съвсем похабени,
воюваме с ярост брат срещу брат?
© Мадлен All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
