17 jul 2009, 3:35

Не зная 

  Poesía
5.0 (2)
426 0 1
Нощта започва да вали
и изтънява бавно мрака,
а в мен изплува и боли
отново твоят образ чакан.
И между мрак и светлина
пречистен идва и бездомен.
Аз търся в себе си вина,
че всичко стана само спомен.
Единствено от теб сега -
в мига между нощта и дните -
не крия своята тъга
и тая влага във очите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »