Нощта започва да вали
и изтънява бавно мрака,
а в мен изплува и боли
отново твоят образ чакан.
И между мрак и светлина
пречистен идва и бездомен.
Аз търся в себе си вина,
че всичко стана само спомен.
Единствено от теб сега -
в мига между нощта и дните -
не крия своята тъга
и тая влага във очите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up