Нощта започва да вали
и изтънява бавно мрака,
а в мен изплува и боли
отново твоят образ чакан.
И между мрак и светлина
пречистен идва и бездомен.
Аз търся в себе си вина,
че всичко стана само спомен.
Единствено от теб сега -
в мига между нощта и дните -
не крия своята тъга
и тая влага във очите.
Нощта започва да вали
и изтънява бавно здрача.
Сама не зная аз дали
за теб или за мен си плача.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
