Не зная
Нощта започва да вали
и изтънява бавно мрака,
а в мен изплува и боли
отново твоят образ чакан.
И между мрак и светлина
пречистен идва и бездомен.
Аз търся в себе си вина,
че всичко стана само спомен.
Единствено от теб сега -
в мига между нощта и дните -
не крия своята тъга
и тая влага във очите.
Нощта започва да вали
и изтънява бавно здрача.
Сама не зная аз дали
за теб или за мен си плача.
Гинка Гарева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гинка Гарева Все права защищены
