17 июл. 2009 г., 03:35

Не зная 

  Поэзия
377 0 1

Нощта започва да вали

и изтънява бавно мрака,

а в мен изплува и боли

отново твоят образ чакан.

 

И между мрак и светлина

пречистен идва и бездомен.

Аз търся в себе си вина,

че всичко стана само спомен.

 

Единствено от теб сега -

в мига между нощта и дните -

не крия своята тъга

и тая влага във очите.

 

Нощта започва да вали

и изтънява бавно здрача.

Сама не зная аз дали

за теб или за мен си плача.

 

Гинка Гарева

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??