9 ago 2007, 12:14

Не зная как

  Poesía
780 0 10
Искаш да ти вярвам?!?
И аз не зная как.
Заби кинжала дълбоко.
Сърцето ми обгърна в мрак.
Очите ти - звезди огромни,
не ме гледат вече с топлота.
Устните ти се разтварят само
за да изрекат поредната лъжа.
Ръцете ти - мъжки и големи,
не ми галят страните вече.
А аз съм студена, откакто,
че ме обичаш отрече.
Искаш да ти вярвам?!?
И аз не зная как.
Сърцето ми отдавна е черно.
Сърцето ми отдавна е в мрак.

                                                            2005г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...