9.08.2007 г., 12:14

Не зная как

779 0 10
Искаш да ти вярвам?!?
И аз не зная как.
Заби кинжала дълбоко.
Сърцето ми обгърна в мрак.
Очите ти - звезди огромни,
не ме гледат вече с топлота.
Устните ти се разтварят само
за да изрекат поредната лъжа.
Ръцете ти - мъжки и големи,
не ми галят страните вече.
А аз съм студена, откакто,
че ме обичаш отрече.
Искаш да ти вярвам?!?
И аз не зная как.
Сърцето ми отдавна е черно.
Сърцето ми отдавна е в мрак.

                                                            2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....