Aug 9, 2007, 12:14 PM

Не зная как

  Poetry
775 0 10
Искаш да ти вярвам?!?
И аз не зная как.
Заби кинжала дълбоко.
Сърцето ми обгърна в мрак.
Очите ти - звезди огромни,
не ме гледат вече с топлота.
Устните ти се разтварят само
за да изрекат поредната лъжа.
Ръцете ти - мъжки и големи,
не ми галят страните вече.
А аз съм студена, откакто,
че ме обичаш отрече.
Искаш да ти вярвам?!?
И аз не зная как.
Сърцето ми отдавна е черно.
Сърцето ми отдавна е в мрак.

                                                            2005г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...