dansyto (Данаил Таков)
804 3686
1 sept 2018, 1:17

Небе 

  Poesía » Del paisaje, Otra
473 3 6

Отправим ли неволно взор нагоре –

пред нас се ширва синьото небе.

Изчезва всяка капчица умора,

неистово сякаш то ни зове.

 

Денем облято е с лъчите златни

и топли нежно земната ни шир.

А нощем ни дарява с гледки знатни –

звезди със блясък насред лунен пир.

 

Небето – приютило ветровете

и полетът на птичите ята.

От свойта висота – на боговете

със облаците праща ни дъжда.

 

Вода е нужна вечно на земята,

та всяко стръкче цвят да израсте.

Светкавици и гръмове ни плашат,

а в утринта е розово "море".

 

Пред залез е оранжево – червено –

запален огън там на хоризонта.

Загадъчно, навъсено, засмено,

с дъга ни украсява цветна, горда.

 

Небето ни напомня, че сме малки –

частица от космичен океан.

Изпълва ни със чувства чисти, ярки –

вълнуващ, необятен, волен храм!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??