27 dic 2008, 21:05

Небе съм

1.3K 0 16

Небе съм. Когато съм с тебе.

Отвътре е пълно със облаци.

И спира пред слънцето времето,

потекло от твоя часовник.

Небе съм, разлято в очите ти.

Олеквам мехурено с въздуха.

И хората стават на птици,

разперили длани от пърхане.

Небе съм, разстлано в краката ти.

Пропадаш ли? Лесен е изборът.

Преди да преминеш оттатъка,

ще трябва за миг да политнеш.

Небе съм, горящо от изгрева,

когато си с мен непресторено.

И сградите - стари пастири -

под тихия дъжд си говорят.

Небе съм, родено на пътя ти,

в града, в махалата - до къщата.

Понякога просто се спуквам

и нямам ръце да прегръщам.

Небе съм. Когато съм с тебе.

И нямам ъгли по стените си.

И няма стени вътре в мен.

Небе съм, когато обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...