i2na (Инна)
145 1101
27 дек. 2008 г., 21:05

Небе съм 

  Поэзия » Любовная
967 0 16

Небе съм. Когато съм с тебе.

Отвътре е пълно със облаци.

И спира пред слънцето времето,

потекло от твоя часовник.

Небе съм, разлято в очите ти.

Олеквам мехурено с въздуха.

И хората стават на птици,

разперили длани от пърхане.

Небе съм, разстлано в краката ти.

Пропадаш ли? Лесен е изборът.

Преди да преминеш оттатъка,

ще трябва за миг да политнеш.

Небе съм, горящо от изгрева,

когато си с мен непресторено.

И сградите - стари пастири -

под тихия дъжд си говорят.

Небе съм, родено на пътя ти,

в града, в махалата - до къщата.

Понякога просто се спуквам

и нямам ръце да прегръщам.

Небе съм. Когато съм с тебе.

И нямам ъгли по стените си.

И няма стени вътре в мен.

Небе съм, когато обичам.

© Инна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??